Втори кръстоносен поход

1147—1149 г.
Втори, изцяло неуспешен кръстоносен поход, възглавен от френския крал Людовик VII и германския крал Конрад III. Кръстоносците правят безуспешни опити да превземат Дамаск, откъдето турците заплашват Ерусалим. След неуспеха на този поход рицарското движение в Европа за дълго време запада.



Втори Кръстоносен поход 1147 – 1149

Причината за Втория Кръстоносен поход намираме в превземането на Графство Едеса от турците през декември 1144 г. Година по-късно папа Евгений ІІІ издава була с призив за Втори Кръстоносен поход, по-организиран и с още по-авторитетни ръководители от Първия. Слабият отзив води до повторен призив на 1 март 1146 г.

През 1147 г. германските участници във Втория Кръстоносен поход под водачеството на император Конрад ІІІ, прекосяват Унгария и Балканите и спират пред стените на Константинопол. Въпреки опасенията на Мануил І Комнин и неколкократните спречквания с местното население и византийската власт по време на похода, германските войски се съгласяват на бързо прекосяване през Проливите, без да изчакат французите. Войските на Конрад ІІІ избързват и нападат Икониум, където претърпяват жестоко поражение срещу селджуките. Друга част от войските са разгромени по Средиземноморското крайбрежие.

Френските участници в похода, водени от Луи VІІ, Амедей ІІІ Савойски и Уилям V Монфератски, тръгват от френския град Мец през юни 1147 г. Подобно на прехода на Конрад ІІІ, французите също срещат перипетии преминавайки през земите на Унгария и балканските провинции на Византия. Следвайки примера на своя предшественик Алексий І, Мануил І Комнин също настоява за клетва от страна на кръстоносците да възвърнат на Византия всяка завзета нова територия.

Близо до Никея французите срещат остатъците от германската армия и Конрад ІІІ се присъединява към войските на Луи VІІ. През декември 1147 г. кръстоносците достигат Ефес, където получават информация за бъдеща атака от страна на селджуките. Междувременно състоянието на Конрад ІІІ се влошава и той се връща в Константинопол. Кръстоносната армия продължава на юг, където разгромяват армията на селджукските турци. Походът по-нататък обаче претърпява обрат, когато след поредица от загуби и болести, кръстоносната армия загубва своята численост и сила.

На 19 март 1148 г. Луи VІІ пристига в Антиохия. По това време той вече е загубил желанието си за военен сблъсък с мюсюлманите и предпочита просто да посети Божи гроб, където да измоли за опрощение на греховете. Точно по това време на територията на Йерусалимското кралство се събират разпилените войски на Ото Фризински, Конрад ІІІ, Луи VІІ, провенсалците на Алфонс Тулузки, както и част от предвидената за похода флота. Макар и началната цел на похода да е била отвоюването на Едеса, предпочитанията на крал Балдуин ІІІ Йерусалимски са насочени към Дамаск.

На 24 юни 1148 г. в Акра се събира т.нар. Висш съвет на Йерусалимското кралство. Там, под предварителните увещания на крал Балдуин ІІІ, кръстоносците и техните водачи дават съгласието си за атака над Дамаск. Част от бароните посочват това действие като недалновидно, тъй като по това време този град е във владение на Буридите, които не са във война с кръстоносните държави. Въпреки това около 50 000 кръстоносци поемат на север към заветната цел.

През лятото на 1148 г. кръстоносците обсаждат града, но добрите укрепления, както и слабото снабдяване с храна и вода много бързо оказват своето влияние. На 28 юли войските започват своето оттегляне на юг, непостигайки нито една от поставените си цели.



Други реферати:
Влияние на различни азотни торови норми върху продуктивността на три сорта мека пшеница
Динамика на млечната продуктивност при крави от породата БРГ в периода след раждане
Ефективност и селективност на нови хербициди при фасула
Изследване на нови хибриди слънчоглед в Пловдивски район
Изграждане на стопанство за растениевъдство и животновъдство


Изтегли реферата



Изграждане на стопанство за растениевъдство и животновъдство - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия