Въвеждане на динамичните модели в Матлаб

Въвеждане на динамичните модели в Матлаб


Програмния пакет МатЛаб представлява набор от програми даващи въжможност за решаване на задачи от различни области на живота. Една от тези области е теорията на системите за управление. За анализ и симулация на работата на системите за управление при различни външни въздействия в МатЛаб са предвидени два инструмента Control System Toolbox и Simulink, като сега ще се запознаем с първия от тях.

Стартирането на програмата MatLab6.5 се извършва чрез двойно кликване върху иконата на десктопа или от Start-Programs-MatLab6.5. След стартирането на екрана се появява десктопа (графичен потребителски интерфейс)на Матлаб съдържащ инструменти за управление на файлове, променливи и приложения свързани с него. Този интерфеис е организиран подобно на Windows и в програмния пакет има подробното му описание на английски. При първото стартиране на програмата графичния интерфейс съдържа три прозореца Command window, Command History и Workspace. Command window се явява основен и чрез него става въвеждане на всички елементи и команди. Втория запомня въвежданите в първия редове и ги запазва дори след спирането на компютъра. В третия прозорец се показват променливите въведени в програмата.

Приложението Control System използва за въвеждане на математичните модели на системи за автоматично управление чрез основния програмен език на МатЛаб. Изчисленията в програмата МатЛаб се извършват на основата на операции с матрици и затова ще припомним въвеждане на числа, вектори и матрици в програмата.

Променливите в MATLAB трябва да започват с латинска буква, която може да бъде последвана от произволна комбинация от латински букви, цифри и други знаци. Програмата прави разлика между големите и малките букви така че а и А не са един и същи знак. Въпреки че имената на променливите могат да бъдат с произволна дължина, MATLAB използва само първите N символа на името. За настоящата версия N = 63 .

Когато работим с програма съдържаща много променливи е важно променливите които добавяме да имат различни имена от вече използваните. В противен случай ще присвоим нова стойност на вече използваната променлива и старата и стойност ще се изтрие. Когато задаваме имена на променливите трябва да внимаваме те да не съвпадат с имена на функции. Ако зададем на променлива име което вече се използва от функция то тази функция няма да може да се използва докато не се изтрие променливата от паметта. Можем да проверим дали някое име е използвано от функция като напишем:

Which –all <име>

В командния прозорец се показват всички м-файлове в които се използва даденото име.

На всяко име можем да присвоим число (скалар), вектор ред , вектор стълб или матрица.

Въвеждането на число (скалар) става по следния начин: s = 7.

За да въведем вектор ред и вектор стълб написваме :

v = [2 0 -1] и u = [3; 1; 4]


Други реферати:
Хамлет
Сюжет и композиция на Сид
Хамлет-образ на героя
Хамлет-Уилям Шекспир
Хамлет и Дон Кихот-вечните образи през вековете


Изтегли реферата



Хамлет и Дон Кихот-вечните образи през вековете - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия