Възникване, същност и развитие на социологията (пищов)

Тема1 възникване, същност и развитие на социологията

Социологията е сравнително млада наука, к’о за 1 път се опитва да разработи модел на обществото като цялостна с-ма. Тя изучава закономерсностите на функциониране и развитие на обществото като цялостна с-ма. Характерното за ея са опитите да се дефинират закономерностите на формиране, функциониране и развитие на обществото.Социологията се различава от останалите обществени науки, к’о анализират отделни компоненти на обществената действителност. Тя показва как в следстявие от взаимодействитето на разнородни икономически, политически, правни, културни, морални фактори се получават системните свойства на обществените явления и процеси. Соц.теория формира нов начин на мислене, к’о се храктеризира с комплексност на анализа, задълбочено вникване в скрития смисъл на заобикалящия ни социален свят. Социаологията възниква като отговор на потребността да бъдат обяснени сложните промени, к'о съпътстватн прехода от аграрно към индустриално общество. За нейното възникване спомагат постиженията в областта на естествените науки, както и новите парадигми в областта на обществознанието.Днес социологията е с-ма от социологичски теории Общата социологическа теория излседва същността и структурата на обществото. Частните социологически теории изследват отделните сфери на обществото. Емпиричните социологически излседвания имат за предмет събирането, обработката и анализа на информация за различните социални явление и процеси.

Социоцентризма - парадигма – тя приема обществото като социиален организъм, самостоятелна реалност, к'о предопределя поведението на отделните индивиди. Водеща роля сред тях имат структурно-функционалистките теории и теориите на конфликта.

Хомоцентирчни парадигми – създава се от неуспешните опити да се изгради цялостен модел на обществото, к'о да се основава на на конкретни и измерими факти.

Микросоциологически теории за обществото са опит за обяснение на обществените закономерности посредством анализа на междуличностните отношения в по-малките човешки общности.

Tema2:Същност и предмет на соц.познанието

Соц.познанието е процес на взаимодейстив между обекта (общ.действителност), предмета (научните принципи и методи) и теории (систематизирани знания) за общ.действителност. Обект на соц.познанието е конструкцията: общество (обществени институции), соц.общности (непосредствена соц.срреда като семейство, приятелски групи, организации и др.), индивид. Соц.общности изпълнява ролята на своеобразен посредник между въздействието на обществените институции и отделните индивиди и играят същствена роля за превръщането им соц.същества с определени личностни характеристики. Критерии за класифициране на човешките общности са характера, устойчивостта и интензивността на връзките между индивидите в рамките на конкретен вид общност. Соц. множество възниква спнтанно и има краткотраен период на съществуване, а връзките между отделните индивиди са неперсонифицирани. Соц. категория обединява хора с общи психофизически характеристики. Соц групи обединяват индивидите посредством общите им соц.позиции, от к’о следва изълнението на точно определени роли. Реалните чов.общности възникват на основата на общи соц.дейности, ч’о осъществяване изисква поддържанет на функционални и соц.връзки между представителите на съответните соц.групи. Предметът на социологията се определя от възприетия подход към изучаване на обществената действителност и преди всичко от основните принципи върху к’о той е построен. Принципът на системността изисква всеки соц.обект да се разглежда като относително обособено цяло,к’о не са характерни за отделните му компоненти, а се получават като резултат от оптределен начин на взаимодействие между тях. Интегративността е свойствотоа на лятото, к’о не са характерни за отделните м компоненти, а се получават като резултат от определен начин на взаимодействие между тях. Единството на обективното и субективното е прнцип, според к’о всяка частица от общедтвената с-ма е субективна по произход и обективна по начна на своето съществуване. Единството на индивидуалното и социалното е принцип, сред к’о всеки човек се възприема като органическо единство на индивидуални и социални качества. Единството на теоретичното и емпирично изследване на общ.действителност е принцип, к’о изисква всяка теоретична концепция да бъде проверена и доказана с помощта на конкретни факти от соц.действителност. Соц.категории са научни понятия, ко изразяват наличието на трайни и съществени свойства, общовалидни за широк кръг от соц.явления, процеси, чов.общности. Соц.закономерности отразяват наличието на необходими, съществени и устойчиво повтарящи се зависимосъи между общ.явления и процеси.

Тема 3: Обществото като соц.с-ма

Соц.с-мата е сложно рганизирано, подредено цяло, включващо отделни индивиди и соц.оббщности обединени от разнообразни връзки и взаимоотношения. С0мата е цяло съставено от отделни части; съвкупност от елементи намиращи се във взаимоотношения и връзки помежду си, к’о образуват определена цялост. Обществпото е соц.с-ма, к’о функционира и се развива о определени законмерности. Това ознаачава, че общественото е обективна реалност, има субстанциален характер, а соц.факти е необходимо да се разглеждат като неща. Потребност е необходимост от поддържане на постоянно равновесеи между човека и неговата природна и социална. Никога не могат да бъдат заводолени веднъж завинаги, а винаги се бновяват на по-високо равнище,, имат комплексен характер, действат на всички нива на обществената с-ма (индивидуално, групово, общностно), служат като основен стимул на чов.поведение. Дейностите са средство за постигане на необходимото равновесие със средата за удовлетворяване на съществуващите потребности. Дейността е единство на обективни и субективни компоненти, тя е винаги целенасочена, изпълнява не само адаптивни, но и преобразуващи функции, има обществен характер. Интересите са обществени условия, к’о определят възможните начини за участието на хората в съвместната им дейност и разпределението на създадения продукт. Ценностите представляват критерии, с к’о хората оценяват социалното и културно значение на компонентите от които е изградена тяхната соц.среда. За да се моделира обществото като соц.с-ма е необходмо да се определя съставните компоненти, от к’о е изградена с-мата, системообразуващите функции на всеки отделен компонент, характера на връзките и механизмите на взаимойдествие между основните обществени подс-ми. Критерий за разграничаване на компонентите на общ.с-ма са потребностите. Материалното възпроизводство установява и развива материалноо-техническата основа, върху к’о се изгражда общ.с-ма. Чрез духовното възпроизводство се установява и развива света на общ.идеи.. възпроизводствто на хората създава чов.ресурси на обществото. Управлението създава правилата и средствата за поддържане


Други реферати:
Трафик на хора
Бедността като социално явление
Децата не се раждат насилници
Елементи на социалното дело
Библиотечно обслужване на лица в неблагоприятно положение


Изтегли реферата



Библиотечно обслужване на лица в неблагоприятно положение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия