Възраждане

ВЪЗРАЖДАНЕ

І. СЪЩНОСТ

Преход от средновековието към новото време. Свързан е с кардинални промени в социалния, икономическия, политическия и духовния свят на българите. Това е време, в което се заражда националната идея и се осъществява националната революция.

ІІ. ГРАНИЦИ

1. Начална – началото на ХVІІІв.

2. Горна граница с освобождението през 1878г.

Има две основни гледни точки:

Според едната Българското Възраждане е свързано предимно с духовното обособяване на българите, затова признаването на Българската Екзархия през 1870г. се смята за край на възрожденската епоха.

Според другата Възраждането започва с освобождението през 1878г., това обаче не е така за българите, които остават извън пределите на Княжество България.

ІІІ.ВЪТРЕШНА ПЕРИОДИЗАЦИЯ

Начало на Българското Възраждане

Ранно Възраждане – от началото на ХVІІІ до края на първата четвърт на ХІХв.;

Зараждане на основните процеси в социално-икономическия и духовния живот на българите;

Оформяне на националната идея, като път за постигане на национално освобождение

Втори период в Българското Възраждане

От края на първата четвърт на ХІХв.до Кримската война (1853-1856г.)

Зараждане на двете могъщи движения в националното обособяване:

Изграждане на модерно българко образование

Държавната борба.

През този период благодарение на реформите – т.н. епоха на „Танзима”-та – и засилените стопански връзки със Западна Европа, се създават основите на проспериращата българска буржоазия.

Правят се първи опити за организирано Националноосвободително движение – Велчовата завера от 1835г.

Трети етап :

От Кримската война до освобождението на България – възрожденските идеи намират своя завършек, създава се модерно българско образование, и с успех завършва борбата за независима църква.

С признаването на Бългаската Екзархия 1870г.на практика е призната и българската нация с нейните етнически и териториални граници.

Въпреки напредъка в областта на икономиката българската буржоазия разбира, че е невъзможно нормално стопанско развитие в рамките на изостаналата Османска империя. Затова се ориентира към осъществяването на буржоазно-демократична национална революция. Очертават се основните параметри на организираното националноосвободително движение:

Плановете на Раковски, идеите на ТБЦК, на добродетелната дружина, Одеското българско настоятелство и българското общество. За да се стигне до съставянето на БРЦК и вътрешната революционна организация.

ІV. КРИЗИСНИ МОМЕНТИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ ХVІІІв. И ПЪРВИ ОПИТИ ЗА РЕФОРМИ

Карловацкия мирен договор от 1699г. и последвалите поражение във войните с Австрия и Русия окончателно дестабилизират Османската империя в социално-икономическо и политическо направление. Гръбнакът на обществената и военната система ( спахийството ) започва да се руши, спахийте се отклоняват от военната служба и се опитват да превърнат владенията си в наследствени. Едновременно с това много спахилъци ( тимари, зиамети ) се изземват от централната власт и се дават на частни лица, които да събират доходите от т.нар. система „илтизам”. Еничарския корпус също се разлага след като в него навлизат мюсюлмани по рождение. Честите бунтове на еничарите срещу централната власт насочват правителството към тяхното премахване. Поредица от султани ( Ахмед ІІІ, Абдул Хамид І, Селим ІІІ ) се опитват да реформират империята, но неуспешно. Държавният дефицит стремително нараства. Анархията и беззаконието също. Властта на местните първенци „ аяни” създавала условия за сепаратизъм и проява на масово разбойничество - кърджалийство. Натискът на външни сили се увеличава и така се създават условия за зараждането на Източния въпрос, в който са вплетени интересите на Западните Велики сили и Русия за съдбата на Османската империя, както и за балканските национално-освободителни движения. Доминацията на Русия се изразява с подписването през 1774г.на договора от Кючюкканарджа, в който й се дава право да покровителства християнските балкански народи. Надеждите на българите за освобождение нарастват и от включването им в борбите на съседните балкански народи Сърбия и Гърция.

V.ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ХVІІІ И ХІХВ.

1. Промени в селското стопанство – засилената търговия с европейските държави ускорява разпадането на спахийската система и навлизането на капиталистически отношения в селското стопанство. Създават се първите пазарни стопанскта ( чифлиците ) собственост на богати турци, а постепенно се появяват и български собственици. Наред с наемния труд в тях се използват и кесинджийството ( уговорка за даване на определена част от реколтата ) и исполичарството ( даване на точно половината от реколтата ). През 1832г. държавата пенсионира спахийте и те вече не са посредници в поземлените отношения със селяните. През 1842г. е премахнат зърнения монопол. Започва райониране при производството на различни селскостопански култури.

2. Занаяти и манифактура – модернизацията на икономиката се отразява двупосочно на занаятите. Една част от тях се пригаждат при новите условия, а други западат. Укрепват се еснафските сдружения и ролята на българите в тях. Появява се специализация ( производство на гайтани – Карлово, Калофер и Сопот; кожуси – Охрид; производство на аби – Пловдив, Плевен и Пазарджик ). Внедряват се първите машинни


Други реферати:
Мрежова безопасност. Основни понятия и определения
Най-разпространени опасности (заплахи) за ИБ
Обектно ориентирано програмиране с JavaScript
Общи указания за работа с PSpice A-D
Паралелизъм на инструкциите


Изтегли реферата



Паралелизъм на инструкциите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия