Възраждане

приспособления – гайтанджийски чарк, вътрешното разделение на труда води до възникване на простата манифактура. Недостига на капитали и несигурната обстановка правят проблемно развитието на индустрията. Едва през 1834г. е открита текстилната фабрика на Добри Желязков в Сливен.

3. Търговия – обемът нараства многократно и панаирите се превръщат в своеобразни стокови борси. Създават се т.нар. масърски ( посреднически ) компании, които подпомагат търговската дейност с европейските държави. Основната част от вносните продукти идват от Англия и Австрия.

4. Транспорт и финанси – строителството на първите жп – линии започва след Кримската война и първата построена линия е Черна вода – Кюстенджа, а в българските земи е Варна – Каспичан. Първото модерно кредитно учреждение е Отоманската банка създадена през 1863г.

VІ.ЗАРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ

Нации и национализъм – теория за нацията се заражда в периода от Средновековието в Новото време и на тази основа се появяват два основни възгледа.

Според френския възглед държавата е политически израз на нацията;

Според германците нацията е общност от хора обединени от общ език, история, култура, традиции и територия;

Промени в идейния климат през ХVІІІв. Националната идея прониква сред българите и това на първо време си личи в силния патриотизъм на дамаскинарската литература. През 1741г. Христофор Жефаревич за първи път публикува Българският герб в своята стематография. Ресансови мотиви има в автобиографията на Партений Павлович.

Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска”. Създаването на българската национална идеология се свързва с Паисий Хилендарски. Прието е че е роден в Банско през 1722г. На 23г.става послушник в Хилендарския манастир, където игумен е неговия брат Лаврентий. В будната среда на Света Гора кипят бурни национални страсти в следствие на по-ранното развитие на възрожденските процеси сред събри и гърци. Под влияние на тази атмосфера Паисий Хилендарски започва събирането на автентични български документи, след което заминава за центъра на славянското просвещение – гр.Сремски Карловци в Австрия, където се запознава с трудовете на Мавро Орбини и Цезар Бароний, посветени на славянската история. „ История славянобългарска” е завършена в Зографския манастир през 1762г. Та очертава основните направления в развитието на българската нация, насочени към културно-просветната еманципация ( създаването на ново-българска култура и просвета ), духовно обособяване и отделяне от Цариградската патриаршия и като краен резултат постигане на националното освобождение. Историята на Хилендарски възстановява загубената връзка с миналото и се превръща в своеобразен паспорт на националната идентичност.

Будители на нацията. Въпреки че печатането на книги е вече всеобща практика Паисий държи неговата история да се преписва на ръка. Това послание той изрично отбелязва в своята книга. Първият препис на „ История славянобългарска” е направен през 1765г. в гр.Котел от поп Стойко Владиславов, бъдещият Софроний Врачански. Запазени са преписи с допълнения на елинския учител Дойно Граматик, поп Гунчо от с.Мокреш, царственик на Христаки Павлович – първата печатна българска история. Най-енергичен последовател на Паисий става епископ Софроний Врачански, който се превръща във водач от национален мащаб. Наред с неговото „Житие и страдание грешного Софрония”, което е една прекрасна автобиография, наситена с ренесансови и просвещенски мотиви, той издава и множество книги, насочени към религиозното възпитание на българина. През 1806г. той издава сборника неделник ( Софроник ), който се превръща в първата печатна книга на новобългарски език. В нея се прокарва идеята на Хилендарски, че един от способите за пробуждане на националното чувство е утвърждаването на християнството и българския език. По време на Руско-Турската война от 1806-1812г. будният възрожденец от Котел развива мащабна политическа дейност и създава Букурещкия политически кръг. Настоятелно търси съдействието на Русия за българското освобождение.

VІІ.СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СВЕТСКА ПРОСВЕТА ПРЕЗ ХІХВ.

Равнище на българското образование до началото на ХІХв. и причини за неговата модернизация: първоначално след загубването на българската независимост на практика замира цялото културно-просветно развитие. Едва през ХVІІІв. българските килийни училища към различни манастири и метоси постепенно започват възходящото развитие на образователната мрежа, но въпреки опитите за реформиране и внасяне на светски елементи, килийното образование не може да отговори на нарасналите потребности на българската възрожденска нация. Особено силна е нуждата от светско практическо обучение за представителите на зараждащата се буржоазия (търговци, занаятчий, предприемачи, лихвари и прочие ). Поради по-ранното развитие на възрожденските процеси в Гърция там още през ХVІІІв.се създават съвсеменни учебни заведения, които се превръщат в примамлива отправна точка за богатите българи. Гръцката образованост обаче се превръща в заплаха за българското национално самосъзнание. Така се стига до идеята за създаване на училища, където да се ползват достиженията на гръцката светска просвета, но същевременно да се полагат и основите на национално самосъзнание, чрез преподаване на български език. Първото килийно българско училище е открито през 1815г. от Емануил Васкидович в гр.Свищов. В тази връзка изключително ценен е и приносът на Райно Попович, който открива подобни училища в Котел и Карлово, на Иван Селибински в Сливен и на Константин Фотинов в Смирна ( Измир ). Още през 1828г. се въвеждат елементи на модерната Беланкастърска взаимоучителна методика. През 1824г. Петър Берон издава в Брашов своят т.нар. Рибен буквар, в който разработва основните дидактически насоки на взаимоучителния метод. Маркирани са най-важните положения за изграждането на съвременно светско българско училище. На тазо основа през 1835г. в Габрово с помощта на Васил Априлов и други богати българи се създава първото българско светско училище, където се преподава по


Други реферати:
Електротехника
Тестове с отговори по ЕМУ
Технико-икономически проблеми на рационалното електропотребление
Антени (характеристики,действие), електормагнитни вълни
Радиовълни и радиолинии-пищови


Изтегли реферата



Радиовълни и радиолинии-пищови - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия