Възраждане

взаимоучителния метод. С излизането от европейските университети на първите българи се пристъпва към изграждането на следващата образователна степен – главни училища. Като първото е изградено през 1846г. в Копривщица от Найден Геров. С изключително голямо значение е създаденото пак от него през 1850г. в Пловдив класно училище „ Св.Св.Кирил и Методий”. Това училище за първи път на 11 май 1851г. чества празника на светите братя. За оформяне цялостната система на българското образованието е необходимо и изграждането на гимназии. През 1859г. в Болград, Бесарабия, започва работа първата българска гимназия. В последствие отварят врати гимназиите в Пловдив и Габрово, открити са и първите специализирани училища: Педагогическото в Щип, Македония през 1868г., Търговското училище в Свищов през 1873г. Освен български училища се изграждат и чужди, като френските лицеи в Цариград – Бебек и Галатасарай, до освобождението в българските земи функционират 1500 училища, от които 50 са класни и 3 гимназии.

VІІІ.ДВИЖЕНИЕ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА

Предпоставки за възникване на Българо-Гръцкия църковен конфлит

Първоначално след унищожаването на българската държавност не съществува явен конфликт между българите и гръцкото духовенство. Напротив. Понеже вярата се възприема като стожер на нацията българите чувстват подкрепата на православната църква, но в последствие конфликтът между българите и гръцкото духовенство става все по-явен. В началото корените на конфликта се крият в корупционните практики, съществуващи в рамките на Гръцката вселенска патриаршия. Султан Мехмет ІІ признава привилегирования статут на патриаршията, но също така явно я обвързва с държавните институции. Разпространява се практиката на т.нар. „симония”, което представлява откупване на църковните постове. При всътпването в длъжност, патриархът дава на султана дар, който представлява значителна сума. Тя се взима от т.нар. фанариоти. Те са прослойка от богати гръцки търговци и лихвари, живеещи около седалището на патриаршията, в квартала „Фенер”. Те оказват решаващо влияние за провежданата от вселенската църква политика. Патриаршията постепенно започва да прокарва т.нар.мегали – идея, чиято освона е възстановяване на Византийската импери. Именно настъплението на гърцизма създава условия за конфронтация между българите и Патриаршията. Първото стълкновение е от 1824г. в гр.Враца, където българския първенец Димитраки Хаджитошев поставя искането за замяна на гръцкия владика Методий с българина Гаврил Бистричанин. Все още обаче условията за организирана борба не са назрели. Търновските събития от 1838-39г. дават основата за организирано национално църковно движение. Тогава 16 околии начело с Неофит Бозвели издигат искането за замяна на гръцкия владика с българин. По-късно борбата се пренася в Цариград и през 1844г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски представят пред Високата порта прошение, което представлява първата българска национална програма по църковния въпрос. Исканията на българите са свързани с назначаването на български владика в българските епархии с точно определени заплати, за да се избегне корупцията. Създаване на български училища, свободно издаване на български вестник и български книги. Българския народ да има свои представители пред Високата порта, да се изгради българска църква в Цариград и да се създадат смесени българо-турски съдилища. На 9 октомври 1849г. в Цариград със съдействието на внука на Софроний Врачански , Стефан Богориди е открита черквата „Св.Стефан”. Организираната Цариградско-Българска община започва да издава и свой вестник „ Цариградски вестник” под редакцията на Александър Екзарх. На 3 април 1860г. епископът на цариградската българска църква „Св.Стефан” Иланион Макариополски не упоменава във Великденската литургия името на патриарха. Това означава фактическо отделяне от Вселенската патриаршия. Русия обаче продължава да поддържа целостта на патриаршията, от което се възползват западните велики сили. В резултат е помощта на Драган Цанков на 18 декември 1860г. е основана българска униатска църква начело с Йосиф Соколски. Постепенно настъпва промяна в руската позиция и под натиска на православната империя на 28 февруари 1870г. е обявено създаването на Българска екзархия. Териториалните граници на екзархията обхващат етнически територии с преобладаващо българско население. Така фактически се признава българската нация.

ІХ.ПОЛИТИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ И ВЪОРЪЖЕНИ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРИТЕ ДО СРЕДАТА НА ХІХВ.

И в началото на Българското Възраждане продължава масовото участие на българите в Австро-Турските и Руско-Турските войни. През 1804г. е усъществена и първата дипломатическа мисиа, а малко по-късно под ръководството на Софроний Врачански се създава политически кръг, който търси пътища за освобождение с руска помощ. Българите участват в сръбските и гръцките надигания. Именно от гръцката организация ( дружество на приятелите ) се взема идеята за изграждане на масова конспиративна мрежа в българските земи, която да подкладе 1 въстание.Сключване на Одринския мир 1829г. насочва българите към първите опити за организирана борба. През 1835г. Георги Мамарчев – участник в Руско-Турската война от 1828-29г., търновския първенец Велчо Атанасов джамджията и игумена на Благовския манастир отец Сергий организират т.н. Велчова завера ( опит за бунт ). Нерешения аграрен проблем създава условия за масови надигания в северозападните български земи. На 6 април 1841г. започва Нишкото въстание, чието покушаване предизвиква за първи път международно обсъждане на българското положение. Същата година избухва и първия Браилски бунт, който е последван от още два. Браилските бунтове са опит за междубалканско сътрудничество в борбата срещу Османската империя. Ново масово надигане в северозападна България е Видинското въстание от 1850г. подготвено от Петко Маринов и Иван Кулин. След него е решен аграрния въпрос в полза на българите. Кримската война 1853-56г. предизвиква нови очаквание сред българите. През втората половина на 1853г. под ръководството на Георги Раковски и с участието на Иван Бацов, Павел Чалъков, Павел Грамадов се организира тайно общество, което създава конспиративна мрежа в помощ на Руската армия. Формират се първите политически организации на българската емиграция в края на 1852г. В края на 1852г. в Букурещ епитропия ( от март 1854г. признава от


Други реферати:
Общи понятия
Основи на управлението на кредита във фирмата
Пари и банкови системи
Пищов по бюджет и бюджетна политика
Пищов по финанси


Изтегли реферата



Пищов по финанси - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия