Възраждане

Русия под името „Средоточно Българско Попечителство” – Христо и Евлоги Георгиеви, Георги Атанасович и др.), февруари 1854г. Одесно българско настоятелство – Николай Палаузов, Василий Рашеев, Николай Тошков и др. След приключването на Кримската война опити за бунтове има във Видинско - Димитракиевата буна и в Търново и Габровско – въстанието на дядо Никола.

Х.ЖИВОТЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ХІХВ.

Високата раждаемост и намалената смъртност увеличават значително демографския потенциал на българите, което ги прави най-многолюдния етнически елемент в европейска турция – 5,5 млн.души. Нараства и българското градсто население, като през първата половина на ХІХв. достига 10-12%, а до Освобождението до 20%. Причините за това са оживения икономически живот, последиците от войните и Кърджалийските нападения. Продължава изселването на българите и към средата на века около половин милион българи живеят в емиграция - основно във Влашко и Южна Русия.

Въпреки икономическото развитие основата на българското общество е аграрна - 80% селско население. Основна част от това население са дребни и средни производители. Същата социална картинка се наблюдава и в градовете. Основната част от българската буржоазия е търговско-лихварска, а не предприемаческа. Особена социална прослойка са чорбаджийте, които дължат своето богатство посредническата си роля между българите и османската власт. Появява се и малобройна българска интелигенция – чиновници в Оснамнската администрация, учители, лекари и прочее. След приемането на „Хати хумаюна” ( реформен акт приет от Османската империя ) през 1856г. и значителните права, които се дават на общините, започва борба за овладяване на тяхното ръководство между чорбаджийската прослойка и новата буржоазия, подкрепена от интелигенцията. Рачупването на консерватизма се проявява и в навлизането на жените в обществото. Градската среда търпи коренни преобразования и започва да придобива европейски облик.

ХІ.КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Възрожденските процеси налагат развитие на нова културна среда и в нея изключително добре се вписват читалищата. Една особена културна институция създадена на самобитна основа, която изпълнява особени обществени функции. Първите читалища се появяват през 1856г. – Свищов ( Емануил Васкидович и Димитър Начович ), Лом ( Кръстьо Пишурката ), Шумен ( Сава Доброплодни ). Създават се и първите книжарници Христо Данов и Димитър Манчов, през 1869г. се създава българското книжовно дружество в Браила под ръководството на Марин Дринов и Васил Стоянов, което през 1911г. със закон прераства в Българска Академия на Науките. Модернизацията налага и постепенно напускане сферите на народната култура. Авторски момент се наблюдава в житие и страдание на Софроний Врачански. През 40-те години се наблюдават първите опити в поезията - т.нар. даскалска поезия. Първите значими творци в тази насока са Найден Геров ( „Стоян и Рада” ) и Добри Чинтулов ( „Стани, стани юнак балкански”, „Вятър ечи, балкан стене” ), за да се достигне до истинските поетични гении като Христо Ботев. Поставят се основите на бългаската публицистика, която е преди всичко с революционен отенък – Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски. Проза пишат Илия Блъсков, Васил Друмев, Любен Каравелов. В областта на драматургията творят Добри Войников и Васил Друмев ( „Иванко, убиецът на Асеня”). Активно се записва и народното творчество от Петко Славейков, братя Миладинови и др. Развитие бележи и изобразителното изкуство с представители Захари Зограф, Станискав Доспевки, Христаки Павлович и др. Периодичния печат намира широко разпространение като първия вестник „ Български орел” е издаден през 1846г. от Иван Богоров в Лайпциг, а първото списание е „Любословие” издадено от Константин Фотинов в Смирна ( Измир ) през 1844г. известни вестници през този период са „Цариградски вестник” ( Александър Екзарх ), „ Македония” ( Петко Славейков ), „ България” ( Драган Цанков ), „ Дунавски лебед” ( Раковски ), „ Свобода и независимост „ ( Каравелов ), „ Дума на българските емигранти” ( Ботев ). Характерно за българското културно възраждане е неговата демократичност и хуманитарна насоченост.

ХІІ.НАЧАЛНО ОРГАНИЗИРАНО НАЦИОНАЛНО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ.

Патриархът на българската революция Съби Стойков Попович ( Георги Стойков Раковски ) е роден през 1821г. в гр. Котел, продължава образованието си в Цариград и по-късно заедно с български младежи, учещи в Атина създава Македонско дружество с цел освобождаване на България. През 1842г. се включва в организирането на втори Браилски бунт. Принуден да напусне влашко, той заминава за Франция. След връщането си е наклеветен пред турските власти и е затворен в един от цариградските затвори. Участва в създаването на тайно общество по време на Кримската война, организира малка чета, след което през Влашко и Сърбия се озовава в сръбския град Нови Сад, разположен в Австрийска територия. С помощта на известния общественик Денило Медакович, издава първия си вестник „ Българска дневница” (април – ноеври 1857г.). По време на последвалия си престой в Одеса през 1858г. той създава първия си план за освобождение на България. В него се сочи, че българите трябва да разчитат преди всичко на собствените си сили за решаване на националния въпрос като организират въстание. При неговото провеждане трябва да се търси подкрепата на балканските страни, както и на великите сили – най-вече Русия и Франция. Във връзка с вложаването на Сръбско-Турските отношения Раковски заминава за Белград и започва издаването на български-френски вестник „ Дунавски лебед” ( септември 1860г. до декември 1862г.). С този вестник българската кауза намира широка популярност в Европа. През 1861г. Раковски създава и втория си т.нар. Белградски план за освобождение на България. Новото в него е, че възтаническите действия трябва да се подпомогнат от навлизане на един полк от хиляда души, който да се придвижи по билото на Стара планина. В Одеския план ръководният център се нарича „ тайна канцелария ”, а в Белградския „привременно началство”. През пролетта на 1862г. започва организирането на първата българска легия, която се включва в боевете с турския гарнизон в Белград. Разочарован от действията на Сръбското правителство Раковски си озовава в Букурещ, където издава вестниците „Будущ ност” и „Бранител”, както и списанието „ Българска


Други реферати:
Аристотел и социалноисторическото знание
Компютърни архитектури и операционни системи
Атомизмът на Вайшешика
Безсмъртието на душата в диалога на Платон - Федон
Бенедикт Спиноза - Етика


Изтегли реферата



Бенедикт Спиноза - Етика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия