За буквите-опология на славянската писменост

Известни са 38 преписа на "Азбучната молитва", повечето руски. Най-старият препис е от края на 12 век и се съхранява в Държавния исторически музей на Русия (Москва). За първи път е публикуван от руския учен О. Бодянски през 1855г. в Москва. През 1922г. в София се появява новобългарския превод на творбата в немерена реч.

2.2.Съдържание

Старобългарската литература възниква във връзка с нуждите на църквата и в по-голямата си част е подчинена на нейната тематика, цели и задачи. Разясняването на новата религия е една от основните й задачи. Константин Преславски, както и другите първи български писатели, е привърженик на идеята за правилно разбиране и точно усвояване на догмите на религията. Свещените християнски книги са написани с графичната система, създадена от братята Кирил и Методий и Константин Преславски чрез акростих прославя тази графична система като средство за избава от невежество и нечестие. Днес мнозина изследвачи приемат, че “духът на “Азбучната молитва” е светски независимо от религиозната форма” (12).

В началото на молитвата е изведен АЗ – “Аз се богу моля с тия думи”. Откривайки светлината на словото, човекът се е насочил към божествената светлина, която осветява душата. Това е монологична изповед, изразяваща почит и благодарност към Бога. Свещеникът, който се моли е представен чрез християнския молитвен жест с издигнати нагоре ръце – “Издигам ръцете си винаги нагоре”. Основното в съдържанието на творбата е възхвалата на словото, което бог дава на славянското племе:

Но на мене, който моли помощ от тебе,

дай сега изобилно слово,

отче, сине и пресвети душе!

Молитвата разкрива желанието на автора да върви по пътя на братята Кирил и Методий – “Сега вървя по дирята на учителите”. Следвайки техните дела, той иска да предаде словото божие, да го възхвали, да насочи вниманието към значението на това слово. В някои варианти на молитвата е използвано единствено число в този стих – “Сега вървя по дирята на учителя”. Според К. Куев първоначално е употребено двойствено число, т.е. Константин Преславски върви по пътя на двамата славянски просветители.(13)

В своята основа жизненият нравствен идеал на Константин Преславски има религиозен, но и светски характер, който съответства на историческите потребности на

Други реферати:
Структурни теории за личността според Зигмунд Фройд
Светлозар Игов, Привечер
Романите на Димитър Димов и традициите на българската проза
Управление на пусково-спирачните процеси в електрозахранването
Изисквания при изпитването на електроизолационни материали


Изтегли реферата