За човека

ЗА ЧОВЕКА

Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива, защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това. И така цялото ни достойнство се свежда до мисълта ни.

Величието на човека е в мисълта.

Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава.

Човек не е нито ангел, нито животно, и за нещастие, в стремежа си да постъпва като ангел, той се държи като животно.

...има две еднакво неизменни надеждни истини: първата, че при сътворението или по Божия милост човек се издига над цялата природа, става едва ли не равен Богу, споделя Неговата божественост, и втората, че опорочен и грешен, той е напуснал това състояние и е станал подобен на животните...
Копнеем за истина, а съзираме в себе си само неувереност. Стремим се към щастие, а намираме само горест и смърт. Не можем да не жадуваме за истина и щастие, а сме неспособни както за увереност, така и за щастие. Този копнеж е останал у нас не само за наказание, но и за да осъзнаем колко низко сме паднали.

Самолюбие. – Същността на самолюбието и на човешкото „аз“ е да обича само себе си и да мисли само за себе си. Но какво да стори човек? Не е в негова власт да предпази любимия си обект от недостатъци и страдания: иска да бъде велик, а се вижда нищожен; иска да бъде щастлив, а се вижда нещастен; иска да бъде съвършен, а се вижда съвсем несъвършен; иска да бъде обичан и ценен от хората, а съзнава, че недостатъците му заслужават само отвращение и презрение. Поради това противоречие у него възниква най-несправедливата и възможно най-престъпната страст; той започва да изпитва смъртна омраза към истината, която убедително изобличава слабостите му. Би желал да я унищожи и тъй като не може да посегне на нея самата, руши я, доколкото му се удава, в собственото си съзнание и в съзнанието на околните; с други думи, той старателно скрива недъзите си от другите и от себе си и му е непоносимо не само когато му ги покажат, но и когато ги забележат.

Колкото до мене, признавам, че щом християнската религия разкрие първоначалото, а именно, че човешката природа е покварена след Грехопадението, очите ми могат да видят навсякъде печата на тази истина; природата е такава, че всичко говори за изгубен Бог – и в човека, и извън него, – и за покварена природа.


Други реферати:
Административна култура и етика в УЧР
Анализ на труда, същност, цели
Библиотечен мениджмънт
Бизнес идея и предприемачество
Бизнес управлиние и контролинг


Изтегли реферата



Бизнес управлиние и контролинг - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия