За Пеньо Пенев от Владимир Янев-Бележки върху някои аспекти на лириката му

  Пеньо Пенев днес
Бележки върху някои аспекти на лириката му

Top of Form

Bottom of Form

        През 1922 година Музей „Пеньо Пенев”- Димитровград, издаде избрани стихотворения на Пеньо Пенев със заглавие”Неказани думи”. Негови съставители са Петър Тонков, Иван Танчев, Ангел Ников и Владимир Янев. Вероятно няма да е нескромно , ако посоча, че кратката бележка, подписана „От съставителите”, с която извършва изданието , беше дадена от мен. Не ще да е нескромно , защото самата тази бележка няма авторски претенции и сбито указва принципите на подборката, извършена колективно. Там се посочва, че поезията на Пеньо Пенев „със своята драматична изповедност и художествено-психологическа дълбочина е близо до настоящето” и че в сборника „на преден план са изведени творбите на поета ,надхвърлили ограниченията и шаблоните на времето и създаващи друго време”. Очертава се и целта на „Неказани думи” – „ да се даде книга с единен и противоречив сюжет – сюжет вътрешен, разкриващ пулсациите на житейския и творческия път на Пеньо Пенев. Неравен, с множество зигзаги е този път – от възторзите, през вникването в социално-нравствената конфликтност на епохата, до съдбовните прозрения и отчаянието от живото”. Пак там ясно е посочено: „Макар че заглавието на сборника е „Неказани думи”, тук не са поместени непознати стихотворения на Пеньо Пенев. Това са „казаните”думи , които ние сякаш не сме чули или не сме искали да чуем, оглушени от децибелите на пропагандната риторика”. / Всички цитати са по посоченото издание;с.78./
        Не зная каква е читателската съдба на тъничкия сборник, нямам сведения за възприемането му от критиката /ако има такава рецепция/, но помня, че тогава неколцина, без да са видели предложената подборка и бeз да имат предвид бележката, която почти изцяло цитирах , питаха: „Това са непубликувани творби на Пеньо Пенев, така ли?” Въпреки подвеждащата двусмисленост на заглавието и досега мисля, че то е хубаво, свързано с духа на търсенията на поета, а и представя характера на всяка истинска лирика , казваща или опитваща се да изкаже неказаното преди нея. Самота заглавие е взето от поставеното като първо в сборника стихотворение „Релси”. Там третият и четвъртият стих в духа на драматичния размисъл констатират:



Колко много неща премълчавани,

колко много неказани думи!


        Последната строфа на „Релси” затваря смисловата елипса на творбата, подземайки отново началния мотив, за да го изведе до реторичната императивност на пожеланието:



До гръбнака на скели изправени,

съберете се , хора и друми –

да си кажем неща премълчавани,


Други реферати:
Оцеляване в пустинята
Персийски залив и персийски страни
Пловдив - доклад по География
Природни бедствия
Природни ресурси


Изтегли реферата



Природни ресурси - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия