За урбанистичните фобии в поезията на Никола Вапцаров

ЗА УРБАНИСТИЧНИТЕ ФОБИИ В ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ



След толкова голям брой монографии, сборници с изследвания, дисертации, юбилейни конференции, спомени, романи и какво ли още не и до днес малко е изследван ранният период в творчеството на Никола Вапцаров, който би разкрил много истини за духовните, религиозните и естетическите нагласи на младия поет. Точно младежките опити,обявени за подражателски, а всъщност неудобни за казионното литературознание от близкото минало,сочат първопричината, от която започва неговата духовна и житейска драма – насилственото, макар и добронамерено изтръгване от предвечната хармония и величие на родния Пирин, когато е била прекъсната една може би съдбоносна нишка в екзистенциалното му битие. Дали тогава, или по-късно, когато пак под външен натиск Вапцаров сменя религиозната си принадлежност от протестантство в православие, настъпват деформациите, които оголват духа му от изящното покритие на вярата и красотата, за да се появят стиховете със смутни образи, звукове и чувства, така антагонистични и чужди на слънчевите лазури, на разкошните мури и белочелите върхове, сред които са се оформили чувствителността и таланта му на поет. Но и зрялото творчество в достатъчна степен абсорбира цитати от ранните произведения, вграждащи в социалната и идейна тематика спомена за една предишна темпоралност.

Поезията на Н. Вапцаров, както е известно, е белязана от повсеместни раздвоения – дихотомията обхваща всички текстови равнища – идейни, композиционни, ритмоинтонационни, психоемоционални, символно-метафорични.Тук ще се спра само на една от генеративните антитези, в която се трансформира познатата на всички големи български поети “раздвоеностността” между естественото его и социалния човек, а именно - естетическата опозиция между природата и града. В почти всички известни заглавия – “Завод”, Спомен”, “Писмо”, “Земя”,”Имам си Родина”, Елтепска”, ”Доклад”, ”Рибарски живот”, “Отвънка ухае на люляк”/ Пролет/, “ Гълъбите гукат” /Пролет/ както и в редица прозаични импресии /” Приказка безкрай” и “Мирът на Щъркелов”, в реферата “Морето”/, са вградени картини, образи и мотиви, улавящи естетиката на природното битие. Те имат точно очертан географски релеф - планината, полята, реките, морето. Това са териториите на Естеството, сред които лъкатушат Вапцаровите житейски пътища. В поезията му те функционират като лирически пространства, вместващи първичните стихии на Универсума – земя, вода, небе, слънце и вятър. Почти винаги в стиховете фигурират регионални и чуждоземни топоси – Пирин, Ел тепе, Струма, Вардар, Места, Глазне, Охрид, егейския бряг, Филипините и Фамагуста, Мадрид, Алжир, Тексас и пр. В тях е вложен широк спектър от значения – освен регионален колорит и географска фиксираност, топонимите излъчват притегателната сила на родния край или екзотиката на непознатото,натоварени са с историческа символика, както и с идеологически кодове, свързани с различните социални роли на твореца.

Природните мотиви във Вапцаровата поезия са естетизирани фрагменти, експресивно облъчени от жаждата за волност, простор, красота. Лирическите пейзажи имат своя неповторима палитра – багрите им са


Други реферати:
Ловен туризъм
Океания
Почвата
Пирин
Река Струма


Изтегли реферата



Река Струма - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия