Законова уредба на счетоводството в България. Общ преглед на Закона за счетоводството

Законова уредба на счетоводството в България. Общ преглед на Закона за счетоводството

Счетоводството в България се регламентира по законодателен път от началото на 1898 г., когато влиза в сила първият български Търговски закон. В посочения нормативен акт съществува отделна глава, наречена “търговски книги”, в която са посочени основните изисквания, които следва да се спазват от търговците по отношение на редовното водене на счетоводството. Впоследствие, в началото на миналия век са приети редица нормативни актове в областта на икономиката, сред които с най-съществено значение за счетоводството са Закона за търговските книги и правилника за неговото прилагане. На този етап от законодателната уредба на счетоводството в България, българското счетоводно законодателство възпроизвежда до голяма степен немската правна система и предлага решения, които съответстват на степента на развитие на националната икономика. През този период счетоводството в България е насочено най-вече към задоволяване информационните потребности на собственика на капитала, тъй като в нашата страна не съществува ясно изразена акционерна собственост.

Първият български Закон за счетоводството влиза в сила от началото на 1948 г., но за съжаление счетоводството се регламентира по законодателен път само за период от около две години. В началото на 1950 г. Законът за счетоводството е отменен и се преминава към нормативно регламентиране на счетоводството, посредством подзаконови нормативни актове като Постановления на Министерски съвет, Правилници, Наредби, Писма и др. Подобно нормативно уреждане на счетоводството напълно съответства на формиралите се нови обществено-икономически отношения, свързани с преминаването към общодържавна собственост върху средствата за производство. Посочените нормативни актове регламентираха точно как следва да се отразят счетоводно протичащите стопански операции. По мнението на специалистите “европейските традиции са заменени от привързаност към едно счетоводство, което в много по-голяма степен обслужва статистически и финансово-контролни цели, отколкото публичността или данъчния интерес на държавата.” Освен това ролята, която изграденото най-вече върху основата на съветския счетоводен модел счетоводство в бившите социалистически страни (в т.ч. и България) изпълнява е главно “административна, като дава възможност да се осъществява контрол върху дейността на държавните предприятия с цел да се достигнат определените по политически път резултати.” На практика по този начин се отнемаше възможността на счетоводителите в предприятията да проявяват творчество при счетоводното третиране на търговските сделки и при представянето им във финансовите отчети.

От началото на 1991 г. законодателната уредба на счетоводството в България беше възстановена. С приетия на 03.01. 1991 г. Закон за счетоводството се даде възможност на предприятията да разработват и провеждат счетоводна политика, при която ръководството на всяко предприятие самостоятелно определя принципите, правилата и процедурите за счетоводно третиране на отчетните обекти и представянето им във финансовите отчети. Нещо повече. Законът за счетоводството беше първият законодателен акт на икономическата реформа, който бе приет дори преди Търговския закон, регламентиращ стопанските взаимоотношения между търговците. Впоследствие бяха приети Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти, с което се считаше, че българското счетоводно законодателство придоби определена степен на завършеност. Новото счетоводно законодателство беше разработено на основата на директивите на Европейския съюз по проблемите на отчетността и Международните счетоводни стандарти (МСС), като по този начин се постави началото на хармонизацията между нормативната уредба у нас и законодателството на страните с развита пазарна икономика.

Втори етап, обхващащ периода от началото на 1998 до края на 2001 г. През този етап беше извършена много съществена промяна в националното счетоводно законодателство. Това беше една по-значима промяна с която отново се целеше хармонизирането му с изискванията не толкова на европейските директиви, колкото на МСС. Макар, че това не беше направено напълно, може да се каже, че от началото на 1998 г се предприе значителна стъпка в тази посока. Тази промяна се наложи поради действието на редица причини, по съществените от които са:

  1. Към края на 1997 г. в България вече работеха чуждестранни предприятия и банки, които изискваха счетоводната информация да бъде представена на база на принципите, залегнали в МСС, а не тези, посочени в Европейските директиви.

  2. В нашата страна бяха извършени значителен брой приватизационни сделки, което доведе до съществени промени в структурата на собствеността.

  3. Възникна и започна да се развива (макар и още съвсем слабо) капиталовият пазар. Бяха приети и съответните нормативни актове, регулиращи неговото функциониране.

На този етап законодателно бяха регламентирани редица счетоводни принципи като: вярно и честно представяне, предимство на икономическото съдържание пред правната форма, действащо предприятие, същественост, възможно запазване на счетоводната политика (принцип на постоянството) и др. Даде се възможност счетоводният баланс и отчета за приходите и разходите да бъдат изготвени в двустранна или едностранна форма (по преценка на предприятието), като същевременно се запази изискването съставянето им да


Други реферати:
Същност на взаимоотношението между организация и ергономия на медицинския труд. Някой теоретични аспекти на ергономията на медицинския труда
Навяхвания и изкълчвания
Ревматоиден артрит
Захарен диабет
Мутации, генни мутации, действие на гените


Изтегли реферата



Мутации, генни мутации, действие на гените - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия