Защитните механизми на егото

ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ЕГОТО

Кристина Вълчева (Клинична психология, 2002 г.)


Същността на защитните механизми не може да бъде разбрана извън теорията за структурата на психичния апарат, предложена от З.Фройд, и най-вече извън неговата постановка за конфликта като основна движеща сила в психичните процеси на човека.
Човешкият психичен апарат според З.Фройд включва три инстанции, обединени в структурно и функционално отношение, но всяка със свой произход, специфика и динамика. Тези три инстанции са: Ид, Его и Суперего.
И д ъ т представлява най-старата част на психичния апарат, включваща наследството, което нашата конституция носи със себе си от момента на раждането. При раждането Ид съдържа цялата психична енергия, едва след време се развиват Егото и Суперегото. В Ид са съсредоточени човешките нагони, обединени от З.Фройд в две големи групи - нагон към живота /сексуален нагон, либидо/ и нагон към смъртта /агресивен нагон/. Влеченията и стремежите, идващи от Ид, са константни, те не се променят във времето - приключват развитието си до към петата година от живота и слабо се поддават на промяна през целия останал живот.
В Ид действа т.нар. първичен процес - тук няма синтез на идеи, афектите са податливи на изместване, противоположностите не са взаимно изключващи се, а могат дори да съвпадат и сгъстяването се появява като нещо съвсем нормално. Един начин за разтоварване на психичната енергия лесно може да бъде заменен с друг. Първичните процеси не са подвластни на логиката, нито на времето и пространството. Ид изисква незабавно и пълно удовлетворяване на своите императиви, без да се безпокои за своята собствена сигурност. Върховният принцип, който ръководи психичните процеси тук, е принципът на удоволствието, а крайна цел е не просто постигането на удоволствие, а понижаването на напрежението чрез него. Идът пренебрегва критериите за добро и зло, за "може" и "не може".
Съдържанието на Ид е изцяло несъзнавано. Докато една част от него обаче включва първоначалното, непроменено и труднодостъпно негово ядро, то друга е постнатална, придобита в хода на живота, такава, която е била отначало в полето на съзнанието, но по една или друга причина е била изтласкана, потисната и също е станала несъзнавана.
Втората инстанция в човешкия психичен апарат според З.Фройд - Е г о т о - дълбоко генетически е произлязла от Ид, за да удовлетворява неговите повели в условията на противоречащата му реалност. Част от Ид, намираща се на повърхността и по тази причина в най-близък допир с реалността, започва да изпитва нейното влияние и претърпява специфично развитие, което води до появата на Егото. За разлика от Ид, Егото се ръководи от вторичните процеси, съгласувани с логиката, времето и пространството. Най-важната характеристика на вторичния процес е способността за забавяне разтоварването на катексиса, т.е. за отлагане на разтоварването до момента, когато външните условия станат благоприятни.
Егото се ръководи от принципа на реалността, т.е. съобразява се с изискванията на реалността. С други думи, пределно общата функция на Егото е адаптацията на психичната система към реалността. Егото не е чуждо на удоволствието, но го получава косвено и частично - чрез избягване на неудоволствието.
Докато Ид символизира необузданите и ненаситни стремежи и страсти, Егото се представя от Фройд като синоним на разума и трезвостта, макар че не всички негови функции оперират във фокуса на съзнанието.
Активността на Егото е насочена едновременно към външния свят и към собствения вътрешен живот. Една от съществените му функции е т.нар. отчитане на реалността - способността му да разграничава дразнителите от външния свят от онези, които се пораждат от желанията и импулсите на Ида.
По посока навън Егото решава следните задачи: възприема реалността; разпознава стимулите в нея и с помощта на паметта съхранява обективна представа за нея; съпоставя тази представа с данните и преживяванията, получавани от вътрешни източници; избягва прекалено силни дразнители, адаптира се към умерени; чрез активност прави промени във външния свят.
По посока навътре Егото взаимодейства с Ид и осъществява контрол над импулсите и влеченията, отсрочва времето за тяхното удовлетворяване или напълно потиска техните проявления.
На тази база Егото систематизира и обобщава опита от външния и вътрешния свят на човека и в това З.Фройд вижда една от най-важните му функции.
Две групи фактори оказват влияние върху формирането и развитието на Егото - от една страна това са процесите, свързани със съзряването на нервната система, а от друга последователните идентификации с обекти от външната среда.
Основна грижа на Егото са напреженията, идващи от вътрешните импулси и външните стимули. Повишаването на напрежението поражда безпокойство, тревожност /неудоволствие/, а понижаването му се възприема и преживява като удоволствие. Егото трябва да открие най-безопасните и благоприятни начини за получаване на удоволствие, за да се самосъхрани.


Други реферати:
Софтуер. Операционна система
Токозахранващи устройства
Топлинен режим на електронните апаратури
Информатика-пищови
Лекция по информатика


Изтегли реферата



Лекция по информатика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия