Защо бунтовникът поема по сташния, но славен път на борбата

„ Пътят е страшен, но славен –

На прощаване”


Стихотворението на Христо Ботев „ На прощаване „ е драматична изповед на бунтовника,който поема страшния,но славен път на борбата,ръководен от дълбокия си патриотизъм, от чувството си за дълг пред народ и отечество.

Пътят на борбата е страшен,защото е път на риска,на смъртта,на саможертвата. Но този път е и опасен,защото води към всенародната любов и признателност.Затова в творбата си поетът посочва двата вероятни изхода от борбата – юнашката смърт или победоносното завръщане.

Лирическия герой е родолюбец,чието национално и човешко достойнство е дълбоко накърнено и унизено.

Най – видното за всяко човешко същество на този свят-бащиното огнище, в осквернено: „Та сърце ,майко,не трае да гледа турчин,че бесней над бащино ми огнище”.

Емоционалният глагол „бесней” показва жестокостта и непоносимостта на робството,което ражда противодействието и готовност за борба.Бунтовникът покорява със своето страстно желание и нетърпение да вземе участие в съдбоносната битка в името на свободата.Чрез метафоричния гл. „тичам” в стиха „и на глас тичам народен” е разкрит възторга от предстоящото тръгване. Саможертвата му е осъзнат избор и той иска да умре красиво, със смъртта си да разтърси умовете и душите на хората. Смъртта не го плаши.Тя е страшна,защото ще прекърши един млад живот , ще причини мъка и много болка на майката, на либето,на братята: И щат две сълзи да капнат,на стари гърди и млади.

Но тази смърт е й прекрасна.Тя е само край на физическото съществуване и начало на безсмъртието.Лирическия герой вярва,че подвигът му ще бъде разбран,оценен но и достойно преповторен.Това е смисъла на завета към неговите братя невръстни: …кат брат си ще станат,силно да любят и мразят.

Заветът ще бъде предаден от неговата майка „юнашка”,която ще запази подвига на героя от забрава.Макар и живо да си представят смъртта,бунтовникът не е песимист. Картината на победоносното завръщане е дълбоко вълнуваща,признателна и тържествена.Тя е много цветна и контрастира на черно –бялата картина на смъртта.

Но и в най-щастливият миг се прокрадва трагичното предчувствие.Възторг и опиянението секват ненадейно със съюза „но” и едно толкова натоварено с мисъл за мълчание „Пътят е страшен , но славен”,защото води към безсмъртието : Но…стига ми тая награда ,умря сиромах за правда и свобода.

Младият герой се вълнува от своята безкористност.Той е убеден,че смъртта в името на нещо свято и велико заслужена признателност и безсмъртие.

В стих. „На прощаване” от Христо Ботев дава пример как трябва да служат българите на светлите,възвишени идеали и с каква преданост трябва да брани свободата и независимостта на своето бащино огнище.С това творбата остава актуална и днес.



Други реферати:
Лекции по отчетност
Лизингови операции
Лизингови сделки
Основни проблеми в Мамино детенце
Очарованието на първата любов в разказа Ангелинка от Елин Пелин


Изтегли реферата



Очарованието на първата любов в разказа Ангелинка от Елин Пелин - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия