Заветът на бунтовника в стихотворението На прощаване

Заветът на бунтовника от стихотворението “На прощаване”


Увод - В стихотворението “На прощаване” на Христо Ботев бунтовникът изповядва най-съкровените си чувства и мисли, преди да поеме по страшния, но славен път на борбата. Откроява се непоколебимата му готовност да вземе участие в предстоящата битка.Един от най-вълнуващите моменти в творбата е този, в който героят оставя своя завет към братята си.

Теза - Лирическият герой е направил достоен житейски избор, в основата на който стои светлият му идеал за свободата на родината. В навечерието на борбата бунтовникът отправя своето нравствено послание към братята си – великата си любов и страстната си омраза. Любовта е към всичко скъпо и свидно, към род и родина, към свободата, а омразата е към насилието и потисниците. Следващите поколения борци трябва да придобият волята за битка на бунтовника и да са готови на саможертва в името на отечеството. Само така ще се осъществи приемствеността в борбата и тя ще бъде доведена до победен край.

Изложение - В неравната битка за свобода лирическият герой ще защитава не само своята юнашка чест и достойнство. Любовта към всичко родно е основната причина за съдбовното решение на бунтовника. Тя е естествено свързана с омразата към онова, което отнема правото на човека да живее пълноценно и го обрича на страдание. Героят е уверен в значимостта на делото, непоколебимо вярва и във величието на своята мисия – чрез героичната си саможертва да даде тласък на борбата и да внуши на своите съвременници, че трябва да се отстоява идеала дори и с цената на много жертви. Затова и представата за възможната гибел е подчинена на желанието му да загине с достойна и красива смърт, която да се превърне в пример за невръстните братя, за всички бъдещи борци. На своята майка героят завещава не скръб по изгубеното чедо, а отстояване на героична позиция. Възможно е след неговата смърт примиряващите се, грижещите се единствено за собственото си самосъхранение да кажат: “нехрани-майка излезе”. И именно майката е призвана да разкаже истината за юнака и за неговата смърт, тя трябва да поддържа жив спомена за него:

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята, майко, черната!

На основата на контраста чрез цветово(“бяло месо”-“черни кърви”) и пространствено (“скали”, “орляци” и “земята”) противопоставяне е предадена физическата смърт. Тя е смърт без гроб. Представена е като


Други реферати:
Градината на изкушението у Вазов
Де е България и Българският език
Българи от старо време-опозицията млади-стари
Дервишово семе-Любовта и омразата-неразплетимият възел на две човешки души
До моето първо либе


Изтегли реферата



До моето първо либе - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия